о, да и сама знаех колко слаба и неразвита съм. и да откакто приех да отида, се чудех дали ще се върна, но това беше доста неприятна тема за размисъл. Ако ще умирам нищо не мога да направя..
-знам, именно затова приех да отида, защото му имам пълно доверие, колкото и луд да е отвреме навреме..и извинявай за виковете

- Аз съм си виновен за тях - каза Столев. - Не трябваше да се шегувам така.
Изведнъж той осъзна че песента бе свършила. Къщата му предвидливо се бе сетила постепенно да намали звука на радиото. Очевидно бе усетила атмосферата и бе действала както бе сметнала за най-подходящо.
- И все пак се пази, ок? Стареца може и да си го бива, но всички историци имат онзи глупав навик да си врът носа в неща които е по-добре да останат забравени. Ако стане прекалено рисковано просто се откажи, чу ли?

-няма начин, с него съм до края.-може би просто трябваше да го излъжа и да му кажа, че се откажа, но не го направих. Имайки предвид това което знаех, шанса да не се върна беше много по-голям от този да ме види отново, затова трябваше да е наясно с нещата.. Една сълза се стече по лицето ми и капна на пода..не исках това да става, исках да се върна при него и са сме поне малко щастливи като нормалните двойки..

Нещата бяха сериозни... Столев знаеше че тя изпитва интерес към ученето, но не я беше виждал такава. Заради някаква си легенда? Уплаши се че може да хвърли живота си на вятъра.
- Имам нещо за теб. - каза и се пресегна. Отвори едно шкафче висящо на стената. Там (разбира се) имаше стойка за епроветки. Верен на занаята си, той не бе спрял да твори нови и нови неща. Преброи три наляво и две навътре, след което измъкна една малка стъкленица - с размерите на амулет. Имаше си и връвчица от някакъв груб канап, но материята не беше важна. Вътре имаше едва няколко капки тъмносиня течност. Течността беше мазна и гъста - почти като гел.
- Пази го и го пий само в спешни случаи. Това е нещо като... енергийна напитка. Ще направи магиите ти много по-силни и ще те съживи дори на прага на смърта. Няма да излекува никакви рани, но ще влее силна магическа есенция в теб... абе... ще разбереш, ако ти се наложи да го ползваш.

Едва ли щеше да ме спаси от това което всъщност ставаше, но при проблем с мисията наистина щеше да е много полезен
-благодря ти-усмихнах му се и го прегърнах-сигурна съм, че ще ми е от голяма полза.. Би ли ми помогнал- отметнах косата си назад и го помолих да завърже връзките на стъкленицата около врата ми. -Ще го нося винаги с мен, бъди спокоен..

Той нежно отметна останалите кичори от косата й и внимателно завърза връвта.
- И не забравяй това което си учила. Има капани чиято магия тлее с хилядолетия. Египтяните ги е бивало в тези неща...
Той млъкна. Осъзна че прекалява. Всичко щеше да е наред - беше убеден в това.

-знам..ще се оправя все някак. Професора се постара да ме инфомира за доста от нещата, които ни чакат. А и щом той вярва в мен, дотолко че да ме викне няма защо да се притеснявам..-усмихнах му се и го целунах..това можеше да е последната ни целувка, можеше никога повече да не оставам насаме с него или да го видя....-трябва да тръгвам. Дарет искаше да приготвим някой неща за пътуването-той кимна и врата сякаш сама се отвори...На излизане се обърнах да го погледна и макар да знаех, че не трябваше да го казвам..
-обичам те-..го казах.

Той самият се поколеба за миг. Беше стреснат, разбира се, защото не бе очаквал тези думи. Бързо се досети какво трябва да каже на свой ред. Така беше редно, така нямаше да я обиди и така всичко щеше да е наред. И въпреки това се поколеба. Даде си миг за да подреди мислите си, искаше да е сигурен. Мигът отмина и той отговори.
- И аз теб. - каза тихо, но достатъчно ясно за да бъде чут и разбран.
После Ди си тръгна с широка усмивка на лицето. Столев седна на един стол, размишлявайки сериозно. Досега не беше мислил за обичане. "Излъгах ли току що, или... дали...". Беше объркан. Тези въпроси щяха да го мъчат доста време...