Какъв ден само..изненадите валяха една по една...Намирахме се в закритата градина,а професора се усмихваше доволно, аз пък се пулех неразбиращо.
-Пристигнахме-каза той, а в отговор получи само едно провлачено ъ...,но той не пожела да ми обясни подробностите както винаги.- остави кашона и да отиваме за другите- допълни докато оставяше на земята своя кашон и тръгна да се връща към коридорите. Все още неразбираща, ставих кашона и се затичах към него. Едва след няколко мълчаливи минути започнах да загрявам какво ставаше..-като каза, че ще си градинар, да не би да имаше предвид, че ще си градинаря на училщето?-попитах малко объркана, защото все още не ми се вярваше-ии ще работиш и живееш в замъка??

- Точно така - отвърна бившия преподавател.
Не след дълго Диърди си тръгна, тичайки по някакви свои задачи. Багажа беше вече пренесен, а Столев чертаеше някаква странна фигура на едно листче. Рисунката изглеждаше ето така:


Това всъщност бе плана за обновената градина. За нормален човек изпълняването на този план би отнело поне седмица, при това без да са поникнали самите растения. Столев имаше едно предимство пред нормалните хора и това бе неговата магия от типа "Теракинеза". За него тази работа щеше да отнеме по-малко от ден. За сметка на това в края на деня вероятно щеше да е много изтощен.

Планът беше прост Като за начало, той щеше да изравни цялото място. За да направи това щеше да използва корените на растенията пред себе си. Тяхната сила би била предостатъчна за тази задача. След това вежливо щеше да помоли всички растения да станат от местата си и да отидат за известно време в един от ъглите, където да почакат пресаждането си. И те щяха да го направят - да се изправят и да ходят. Това бе тайната на теракинезата. Щом завършеше с това, Столев щеше да създаде нови, по-силни растения, които, за разлика от другите, нямаше да пресади след това. Щеше да им се извини задето нямаше да им позволи да живеят след като са изпълнили задачата си и щеше да ги накара да работят. Работата не беше нищо сложно. Пръстта от старите площи трябваше да се занесе до новите, където пък имаше камъни, които трябваше да се махнат и използват за други цели. Камъните щяха да бъдат сцепвани с лекота от бързо растящите корени на растенията. Крайният резултат щеше да прилича на рисунката от по-рано. Три ъгъла щяга да бъдат запълнени с дървета и храсти. На рисунката това бяха зелените триъгълници. Пръстен от три дъги щеше да е запълнен от ниски цветя и билки. На рисунката това бяха жълтите площи. В средата - голям храст от рози. Розите щяха да бъдат само червени и еднакви, но освен това щяха да бъдат просто перфектни. Малко градинари можеха да отгледат перфектната роза и Столев бе един от тях. Дори и той обаче, въпреки своята магия, не можеше да накара розата да израстне за един ден. Това прекрасно цвете щеше расте поне два месежа преди да покаже цветовете си.
В празния ъгъл, бившия преподавател щеше да построи къщата си - отново с магия. Тя щеше да е дървена, но не от дъски и талпи, а от живо, растящо дърво. Щеше да пусне корени в земята, а по покрива щяха да се развяват няколко листа. Вътре щеше да има всичко необходимо за нормален живот - шкафове, легло, баня... дори една малка кухня. Единствено печката щеше да е извън къщата, от най-обикновени съображения за сигурност. Къщата щеше да бъде свързана с водопровода и сама щеше да се полива, но само тогава когато сметнеше това за нужно. При нараняване, тя сама щеше да зараства. От ключалка нямаше нужда, защото вратата й просто щеше да се сраства със стената пред всеки който не бе добре дошъл. Тази къща щеше да бъде отделно живо същество, а не просто вещ или собственост. Градинаря щеше да я уважава и пази, така както тя щеше да пази него.

И така - Столев запретна ръкави и се залови за работа...

Вятъра рошеше косите ми наляво, надясно..бурята, която започна по време на разговора ми с професор Дарет все още не беше спряла, но това не ми пречеше да сее върна в замъка. Да, знам трябваше да отида на мястото където ми беше казано да отида, но предпочитах да се върна при Юрий, а и исках да обсъдя с него станалото..

Замъка беше тих и топъл, спокоен,,сякаш бурята отвън не го засягаше. Знаех точно къде отивах. В новия му дом. Беше ми някак гузно, че го зарязах сам да премества и подрежда, но когато ме извикаха по телепатията мислех, че е нещо наистина мноого важно.

Намерих закритата градина много променена от преди няколко часа. Леле...беше свършил уникална работа. Всичко беше като извадено от приказка, с толко много дървета и цветя.. Разходих се из градината усмихната до уши исках да и се порадвам още малко преди да намеря Юри..


-Юрий..-повиках го след около десетина минути. Нямах идея тук ли е изобщо, но все пак го повиках..

Чу се леко раздвижване, а малко след това метално изтрополяване, откъм къщата. Изглежда Юрий бе изпуснал (или бутнал по грешка) някаква тенджера, или тиган. Псувни не последваха, което значеше че съда е бил празен и не е станала кочина. Миг след това от един от прозорците се показа и самият той. Огледа набързо градинката.
- Ди? Ти ли си? А! Ето те. Ела, влез.
Миг след това вратата се отвори, въпреки че Столев бе прекалено далеч от нея.
Самата къща не беше много голяма. По размери може би бе колкото две каравани (и съвсем малко по-висока) но това не й пречеше да е красива и уютна. Цялата й повърхност беше от дърво, но това което правеше най-силно впечатление бе че дървото не беше рязано и ковано, не беше шлайфано и не беше лакирано. Имаше грубоват вид, но същевременно се намираше и някаква хармонична подредба във всичките му ръбове и чворове. Черешката на тортата бяха стърчащите тук-таме листа.

Ако нормален човек, който нямаше и идея за нашия свят дойдеше тук сигурно щеше да припадне от видяното. Дори за мен си беше голяма изненада..леле. Къщата и отвътре и отвън беше уникална...влюбих се в това място от пръв поглед, можех да си остана тук за винаги, да се натреса на Юрий без изобщо да ми пука, че не съм поканена..

-Дойдох да говоря с теб за нещо.- казах и се облегнах на една от стените. Продължавах да оглеждам къщата му, но отвреме на време поглеждах и него. - Няма да ме има за известно време и аз не съм сигурна колко, сигурно ще е около два месеца..-замълчах да видя дали ще има някаква реакция, но той не каза нищо, затова реших да продължа- Отивам в Египет,.. на мисия с професор Дарет и доколко разбрах май няма да е много безопасно...Ти си първия човек на който казвам, всъщност веднага щом разбрах дойдох при теб..

Юрий, който досега изглежда режеше салата (от краставици, марули и някакъв странен корен, подобен на морков, но син на цвят) се заслуша внимателно.
- Какво ще правиш там? - попита я той.
Не издаде мислите си по никакъв начин, просто защото не виждаше причина да го прави. Засега важно бе просто да получи някаква допълнителна информация - да разбере смисъла на казаното. Остави ножа който държеше до дъската и тръгна към нея. Покани я да седне на едно малко столче, а самият той седна на друго. Делеше ги само една масичка, излизаща от стената. Юрий си спомняше кой е Дарет, но така и не се беше запознал както трябва с него. Знаеше че е странен човек, но... кой ли не беше такъв?

Само това?! Какво ще правя там..неможе ли поне малко загриженост да покаже?

-аз съм помощничката на професора, записах се още първата година когато имахме история на магията- казах му, но отговора ми беше шикалкавене и той го знаеше. Незнах можех ли да му кажа какво всъщност ще правим все пак май беше тайно. А сега, малко след като бях приела предизвикателството и мислите ми се бяха подредили нормално, започвах да се притеснявам от това което предстоеше. Погледнах Столев..как ми се искаше да се сгуша в него и да не се притеснявам от нищо, но не му беше времето сега, а той продължаваше мълчаливо да си чака отговора..
-ще търсим града на мъртвите..

- Разбирам... - каза той и замълча.
- Да... логично е. - зоговори той отново след 10-тина секунди - Дарет е историк. Нормално е да изпитва пориви да преследва легенди. Всички историци са такива.
После я погледна по-сериозно.
- Ти вярваш ли че ще намерите този град? - във въпроса му се криеше някаква нотка на потайност. Изглежда пак изпитваше момичето. Може и да не беше учител, но навиците му си бяха останали същите. Не издаваше собственото си мнение по въпроса, но въпреки това искаше нейното.

-надявам се, защото това не е просто някаква прищявка на професора, това е наистина важно нещо. А и няма да сме сами, с нас ще има още хора. Учени предполагам, който са много по-напред от мен. Рискът е наистина голям, особено като се замислиш, че всичко може да е напразно..но все пак се надявам да се върна жива и здрава...- да, надявах се, но дали щеше да стане...едва ли щях да се оттърва без никакви наранявания..-ами ти..какво мислиш за това?

- Ами... искам да знам повече. - отвърна той, разбивайки на пух и прах нейните надежди за прегръдка и окуражаващи думи. Не, той се интересуваше само от самият град на мъртвите и от самата експедиция. Дали наистина не му пукаше за риска на който Ди щеше да се подложи. Или може би имаше причина да не се притеснява. Не показа това с нищо.
- Разкажи ми легендата. Разкажи ми за този град. Кажи всичко.

Ама той сериозно ли питаше това..без изобщо да го интересуваше факта, че мога да не се върна жива? Аз и моя късмет..
-Не мога да ти кажа почти нищо- отвърнах му хладно.- Всъщност не мога да ти кажа нищо повече- всъщност можех да кажа много неща, наистина доста неща за легендата, за града, за причината по която отивахме , но нямаше.- И тъйкато явно друго не те интересува, а дойдох само да ти кажа, че няма да ме има известно време мисля да си тръгвам, за да не ти досаждам.

- Значи ще трябва да попитам Дарет - каза - Знаеш ли... чудя се дали да не дойда и аз. Ако е възможно де... Пък и все някой трябва да те наглежда на това опасно място.
Дали щеше да идва заради Ди или заради легендата не стана ясно. Е... това си беше негова рабора.
- Всъщност по-добре да тръгвам веднага, ако искам да уредя нещата навреме.
След това той се изправи и смигна на Ди.

-не-едва не изкрещях -не си и помисляй да идваш с нас, нямаш работа там. Не искам да идваш-не беше много мило от моя страна да реагирам така, но наистина не исках да исюдва. щеше да ми е много по-лесно да се съсредотучавам, а и не исках детегледачка на мисията, макар че на него не му пукаше изобщо за мен.-и не си и помисляй да ходиш да говориш с професора. Дойдеш ли с нас отсега ти казвам, че много ще съжаляваш.

- ...???
Столев не каза нищо. Само я изгледа с любопитство. Защо беше тази реакция? Какво я бе провокирало? Каква беше връзката и причината... последствията от неговото евентуално идване... Столев не разбираше нито едно от тези неща. Той просто я изгледа неразбиращо и зачака да получи обяснение.

-просто не искам да идваш с нас. Нямаш работа там, не си и поканен. Отивам с професор Дарет, не искам да виждам и теб там.- нямаше да му дам никакво друго обяснение защо не го искам с мен, все пак не беше нужно да знае всичко..

Градинаря я гледаше все така неразбиращо.
- Не ставай дребнава. - каза закачливо той - Разбира се че ще дойда ако е възможно. Не бих пропуснал такова събитие за нищо на света.
Диърди се държеше странно. Той просто не я разбираше като беше такава.

-Никъде няма да ходиш, та аз дори не трябваше да ти казвам-ако допреди малко успявах все някак да спирам виковете си, то вече нямаше спирка. Незнам защо идеята да дойде с нас ме полудяваше толко много, но знаех, че не го искам с нас!-поне този път уважи желанието ми и не идвай. -сама си бях виновна, че му казах, но тогава изобщо не мислех, че ще изяви желание да идва. просто исках да споделя с някой къде отивах...

Това вече ставаше странно. Прекалено странно. Тя наистина мислеше това което казва. За миг той се уплаши че я е обидил, или дори унижил с нещо.
- Я ела тук! - каза той със закачлив глас, след което се пресегна, дръпна я за ръката и само миг след това тя бе на сантиметри от него, така че да се гледат очи в очи. Усмихна й се и я целуна.

-не го прави- незнам за целувката или за Египет помисли,че го казвам, но не ми и пукаше. Отдръпнах се от него точно сега не ми беше до това или беше, но не исках да ме целува само защото мислеше, че така ще оправи нещата..ох и аз незнаех какво искам..Погледна ме учудено, какво ли си мислеше..усмихнах му се едва едва и седнах обратно на мястото си.

Той се приведе към нея.
- Усмихни се де! - каза и й смигна - Няма да идвам. Няма да ми бъде позволено. Каква работа има един градинар в града на мъртвите... или беше на сенките... - почеса замислено брадичката си - няма значение! В страхотно настроение съм. Музика!
При последната дума едно радио засвири. Как стана това ли - ами... къщата го направи. Чу командата и включи радиото в контакта. Свиреше някаква балада, която вероятно бе изпята още когато Ди е била права под масата. Столев протегна ръка.
- Един танц?

-о..-излезе само от устата ми. Не бях очаквала точно това,все пак допреди малко му бях крещяла, а когато ме целуна го отблъснал или той не беше разбрал тзи подробност..и все пак, макар да знаех, че е по-добре да си тръгна, аз станах и поех ръката, която беше протегнал към мен. Другата ми ръка се уви около кръста ми, а главата ми се долепи удобно до гърдите му. Започнахме да се клатушкаме леко в такт с музиката..Замислих се, може би трябваше да му се извиня,, че избухнах, но не го направих, просто се клатушках мирно и кротко..

- Отпусни се - прошепна й той - Много си напрегната. Няма за какво да се тревожиш. Сигурен съм че всичко ще е наред.
Това той каза докато си се клатушкаше спокойно и се радваше на мига.
- Не знам какво ти е и няма как да знам ако не ми кажеш... Но няма да те питам. Вместо това просто ще ти помогна да се отпуснеш.

Каквото и да ми имаше, вече утихна, просто бях доволна, че нямаше да идва.
-нищо ми няма, просто не исках да мисля как и ти ще се излагаш на опасност в мисията и че.., че мога да те загубя. -това разбира се беше само част от истината имаше и друга причина, но нея не исках никога да я разбира...Надявах се нищо да не заподозре..надигнах се леко на пръсти и го целунах..беше малка и нееинна целувка, но се превърна в много повече, едва успях да се откъсна от него..само, ако знаеше как ми действа..

- За себе си се притеснявай повече - каза й той, без да сваля усмивката си - Та ти още дори не си развила теракинезата си. Далеч по-беззащитна си.
Но той спря. Притесни се че може да я обиди.
- Дарет е опитен маг. - каза - Вярвам че ще успее да те опази невредима.