Стаята на Александра Амброзио

Естествено почти никога не е в такова подредено състояние, но на Алекс и беше по - лесно да си намира нещата така от колкото като е подредено!

След като се стоплих нервите ми се успокоиха и вече не им бях толкова бясна, че закъсняха. Тъй като Алексей не измисли нищо оригинално къде да идем ни заведе в стаята ми. Беше доста разхвърлено, но знаех, че те са същите и това не им пречи. Алексей се просна на леглото ми и взе да наглася възглавницата, за да му е удобно.
-Да, заповядай. Може да се завиеш ако искаш!- иронизирах, а той се усмихна небрежно и дори не ме погледна.
-Искате ли да гледаме филм?- попита Арън, който разглеждаше дисковете ми.
-Да и двамата да заспите и после да не мога да ви събудя...Не става. По - добре да играем карти, но за белот ще ни трябва и 4 човек.- предложих докато сритвах обувките им, за да не се спъна.
-Не ми допада идеята с картите.
-Защо? - попитахме в един глас двамата с Арън
-Защото партньорите ми никога не могат да играят добре и ме провалят.- каза Алексей и въздъхна.Това самочувствие щеше да го убие някой ден.
-Ти не можеш да играеш къде си тръгнал да говориш. - сопна му се Ар, а Алексей му метна една възглавница.
-Да мълчиш, че заради теб изгубихме 3 игри последния път.
-Какво да направя, че не можеш да играеш брат ми! - не му остана длъжен. Усещах как се заражда един доста лют спор за това реших да ги прекъсна. Не ми се слушаха кавгите им.
-Добре, добре няма да са карти. Пускай някакъв филм, аз ще направя пуканки.
-Комедия или страшен?- попита Арън.
-Комедия- казах.
-Страшен.- възрази Алексей и се ухили.Аз се намръщих и го замерих с един заек, който ми бяха подарили за рождения ден.
-Ей, така ли се отнасяш с подаръците от сърце? - не му обърнах внимание и се заех с пуканките.
-Вода или Кока Кола?- попитах.
-Кола. - отвърнаха и двамата.
-Има само light за това ще пиете тази.
-Вие момичетата с вашите диети....- започна Арън, но спрях да го слушам, защото знам какво щеше да каже просто се заех да търся чаши и го оставих да говори...

Защо момичетата винаги трябваше да бъдат толкова странни? Колкото и дълго да познавах Александра така и не можах да се науча да разбирам странните й настроения. Понякога бе мила, сладка и понасяща шегите, а друг път нещата се обръщаха главоломно и всяка малка дума, която не й харесваше предизвикваше нова световна война. За мое щастие в стаята на Амброзио беше достатъчно топло, че да успокой нервите на третокурсничката. Гледах накриво както нея, така и брат ми, когато видях възглавница и всичко се промени. Наместих се най-нагло на пухеното легло на Алекс и дори пропуснах да я закача за това. Пък и не исках отново да предизвикам някоя от вечните й проповеди.
Докато момичето се суетеше в кухнята Арън започна да рови купчинката й с филми, опитвайки се да намери нещо поносимо за гледане. Естествено аз не бях такъв оптимист като него, затова просто се загледах в тавана, мислейки си колко лилаво е всичко.
- Пф, тук има само любовни сапунки - отбеляза разочаровано той и продължи да разхвърля купищата дискове навсякъде.
- И нищо нормално? - в гласът ми се прокрадна частица надежда, а съзнанието ми направо крещеше молитви към бога. Дано да се намереше нещо свястно!
- Има дори "Титаник" - обади се отново брата и направи някаква странна физиономия. - Сигурно Браян го знае вече наизуст....
- По троловете! - изпсувах мрачно и продължих да зяпам пространството. В това време Сандра се появи с една голяма купа в едната ръка и кола в другата. Станах бързо, за да й помогна, взимайки колата от ръцете й. Все още не бях успял да се примиря, че няма нормална...
Оставихме нещата на масата и я изгледах сърдито.
- В колекцията ти няма НИТО един свестен филм! - обвиних я бързо, продължавайки да я гледам в стил "Ти си виновна, че не разбираш от хубави филми". Естествено Амброзио не ми остана длъжна и изръмжа нещо от рода на, че съм заблуден малък руснак и отиде да помогне на Арън.

пп: да, да знам, че е ужасно, ама ме мързи хD

Продължавах да търся някой готин филм,но безуспешно. Как може Алекс да има само романтични сапунки, дори след толкова време прекарано с нас двамата изобщо не е попила от вкуса ни за филми. Но няма значение, ние си я обичахме дори такава - типично момиче. Най-накрая намерих нещо,което би се харесало на брат ми - Подземен свят.
-Хмм... Алекс това май е на брата? - попитах и им го показах. Лицето на Алексей грейна.
-Да,няма как аз да съм купила точно този - отговори Амброзио
-Няма значение, ще гледаме него! - изсъска Алексей, грабна диска от ръцете ми и го пусна в ДВД-то.
Тримата се настанихме на леглото,като Алекс беше между двама ни и държеше голямата купа с пуканки. Направих и намек да погледне към брата - колкото и пъти да гледа този филм,винаги ще го гледа с интерес. Тя се изкикоти.

Мдам, най-накрая бях доволен, че няма да гледаме сълзливи драматични любовни истории в стил "Любовта е всичко". Беше същинско чудо, че двд устройството на Александра най-накрая тръгна след петнадесет минутна борба. Момичето ме изгледа леко недоволно, но се настани между мен и Арън и започнахаме да гледаме филма. Само, че наистина не се оказа лесна задача да гледаш филм с момиче, което не разбира красотата на екшъните. Амброзио очевидно до сега никога не бе гледала нещо различно от Титаник и през цялото време ни ръчкаше и питаше какво било станало преди малко....
Жени!
И точно по-средата на филма ни измрънка, че има нужда от почивка. Изгледах я навъсено и намръщих устни. Как може да иска да си почине точно на най-интересната част?
- Пуканките свършиха - оповести момичето, ограбвайки за последен път купата. - Отивам да направя още - и преди да успеем да възразим си завъртя с гръб към нас и почти пробяга до кухнята.
- Може да донесеш и още кола - провикна се след нея Арън и след като погледите ни се срещнаха се разхилихме.
- Жени! - изкоментирах, но този път развеселено аз - Мислиш ли, че някога е гледала нещо друго освен "Титаник?

Стаята на Александра Амброзио

Стаята на Александра Амброзио

Similar topics

Similar topics