Празненство по случай началото на 4-та учебна година

Масово РП "Борба за свитъка" - пост 1

Всичко беше приготвено за новата учебна година. Масичките, червените пердета, красивите стъклени чаши и приятната, релаксираща музика, караща повечето хора, които влизат с адски отрицателна енергия, да се отпуснат и да се усмихнат на всекиго. Все едно на самата музика й беше направена някаква магия за отпускане, но не беше така, директорът най - добре го знаеше. Беше си напълно обикновена...

- Сложете тези цветя в левия ъгъл на стаята и ги доукрасете. Точно така! - усмихваше се Фостър, докато се наслаждаваше на изпъкналата зала, която беше осветена отвсякъде с хиляди свещници по 10-15 броя свещи на тях. На всичкото отгоре - на всяка маса имаше по един такъв свещник, а в самата зала - имаше около 3-4 големи полилея, които отново бяха блестящо украсени от ароматни свещи.

- Добре дошли отново, след три месеца почивка. Добре дошли и на първокурсниците, които за първи път са тук, с нас... - усмихна се преподавателя, като посочи 10-15 нови ученика, които се усмихнаха вежливо и се зачервиха. - Тази учебна година имаме и нови преподаватели в преподавателския колектив - да посрещнем с бурни аплодисменти - Проф. Таргариен, която ще ви преподава тази година по предмета "Заклинания". Първи курс се сдобиха с нов курсов ръководител - Проф. Столев, затова... радвайте му се, докато можете... - след тези думи, нещо странно се случи. Всичко започна да се клати, но след секунди спря. Усмивките на всички замръзнаха, но веднага след това се усмихнаха отново и продължиха.

П.п. Всички ученици, които получиха ЛС се надявам да участват и да пишат първите си постове. Нека в тях да има единствено как сте се приготвили и как сте дошли до стаята, може дори да пишете заедно двама - трима човека, както си решите.
Вторите ви постове ще бъдат с битка... правим го така, тъй като трябва и демоните да се съберат, за да направят първия удар! Smile

))

Пост 1 - Здрасти!!!

Професор Столев влезе в залата облечен в стария костюм на голямият си брат. Макар и да имаше далеч по-нови дрехи, той предпочиташе този костюм от осемдесетте заради разликата в качеството, както и защото тъмно сивото наистина му стоеше добре. Застана при другите преподаватели и ги поздрави, но без излишни формалности.
Ето че името му беше споменато. "Класен ръководител"... Звучеше сякаш е някакъв важен човек и така нататък... чувстваше се странно.
"Ръководител, или не..." - си мислеше - "...ще ги мъча както само аз си знам."
Усмихваше се искрено на всеки чиито поглед срещнеше, освен на онези от учениците по чийто вид и изражение просто си личеше че са мързеливи и глупави. Тях ги гледаше строго и от високо.

Масово РП "Борба за свитъка" - пост 1
Лятото мина толкова бързо,както винаги. Но този път не мога да се оплача че бе скучно въпреки че Селен я нямаше. За сметка на това с Алекс се засякохме в Гърция когато той и семейството му бяха стигнали до там. Не се бях забавлявала толкова от дете. След това тръгнах заедно със него,но когато стигнахме до Париж,се влюбих в невероятната атмосфера и светлини. запознах се с много хора,хора като мен,които са свикнали с обикновеният човешки живот. Едва ли някога аз щях да свикна. Потънала в мислите си бавно,но сигурно се оправях за началото на годината. Лека усмивка премина по лицето ми. Не бях от мързеливите,бях по-скоро много любопитна и често разпитвах това онова,прекъсвайки някой учител. Облякох си една бяла рокля и тръгнах надолу ,както винаги бавно.. нямаше за къде да бързам. Когато стигнах тъкмо всичко започваше. Седнах по най тихият начин на първото свободно място,без а усетя че бях близо до учителите. Харесвах всичките,защото разбираха положението ми и ми позволиха да карам втори курс,заедно с новите второкурсници. След като Селин бе убита от онези демони,наистина бях много променена. Огледах новите учители,усмихвах им се,а след това отново отмествах поглед към директора.

Масово РП "Борба за свитъка" - пост 1

Празненство по случай началото на 4-та учебна година Tumblr_lzeco8CDGm1r909jdo2_250

Ъх...отново в това скучно училище. Алекс тъкмо бе пристигнала, когато видя големият цветен плакат, на който с ясни, ярки букви пишеше „Празненство по случай началото на учебната година”, както и още някой други неща относно мястото, часа и датата.
- О – възкликна момичето и се усмихна лекичко. Отново бал. И отново имаше подходящата рокля, въпреки ,че този път не бе чак толкова официална и впита в тялото.
Лекс се качи в стаята си и остави куфара си на земята, който беше препълнен с дрехи и разни други джунджурийки които си бе взела през ваканцията. Ееех...Три месеца свобода, спокойствие и никакви магии и видения. Е. Виденията нямаше как да спрат, но все пак бяха минимални, така че не бе особен проблем.
Момичето подреди набързо вещите си и започна да разглежда гардероба си. Търсеше нещо леко, неангажиращо, свободно и в същото време малко елегантно. Все пак това беше бал. Не искаше да се появява по обикновена лятна рокличка, с каквито често се появяваше по коридорите на училището.
И съвсем скоро, докато местеше закачалките, оглеждайки прецизно дрехите, ръката й се спря на рокля, която очите й веднага фиксираха и пред тях се появи един голям червен надпис „Попадение”. Явно това щеше да бъде тазвечерната рокля, защото бързо я извади от гардероба и я наложи по тялото си, за да види дали изобщо ще си струва да я пробва. След малко се усмихна лекичко и постави внимателно закачалката на леглото. Влезе в банята и си пусна душ на бързо, за да се освежи, а и да измие косата си, защото сутринта я беше изправяла, а сега изглеждаше ужасно. Влагата във въздуха обичаше да си прави подобни закачки с нея.
Половин час по- късно излезе от банята, увита в хавлията си, готова да изпробва роклята. Подсуши тялото си и си облече бельо. След което облече дрехата. Всичко вървеше идеално, докато не стигнахме до момента в който й се наложи да закопчее ципа на гърба. И най-накрая, след дълги опити и извъртане на ръцете по всякакъв възможен начин, ципа беше вдигнат, роклята застопорена на тялото й и всичко беше тип-топ.
Алекс се огледа добре. Роклята беше без презрамки, къса, тъмносиня и й утиваше много. Беше горе-долу впита в тялото й, но пък бе и еластична, така че можеше да се движи свободно. Дългите й крака се показваха перфектно, подчертани с черни обувки на токчета, които този път бяха доста по-малки в сравнение с тези от предния бал. Сега бяха само десет сантиметра, по-дебели и стабилни.
Като цяло изглеждаше добре, но само едно нещо не й хареса и побърза да го поправи. Махна сутиена си, защото не стоеше никак добре с подобна рокля, защото презрамките, макар и силиконови си личаха твърде много. А и се виждаше закопчалката на сутиена й, понеже гърба й беше оголен. Така де. Сега, след като махна излишното бельо, вече наистина бе готова.
Завърза косата си на опашка, сложи си малко червило и сенки за очи и реши, че е време да тръгва. Но преди това си направи един последен оглед. Тъкмо щеше да направи крачка към вратата, когато пред очите й причерня, след което се появи някаква бяла светлина последвана от кадри. Забързани кадри, които се редяха пред очите й, но успяваше да разбере абсолютно всичко. Видение. Виждаше себе си на бала, танцуваща отново с Браян Фелоу. И това което последва я изненада. Целувка. Нежна целувка. Но всичко това внезапно изчезна, когато странно огнено кълбо се насочи право към лицето й.
Видението приключи. Когато се върна в реалността, Алекс се почувства сякаш се е въртяла около остта си пет минути. Зави й се свят и просто загуби ориентация. Залитна и падна, но слава богу – върху леглото. Остана със затворени очи за известно време, докато не се поуправи малко. След което впери сините си ириси в тавана и се хвана за челото. Браян Фелоу? Ще се целува с Браян?
Тези въпроси взривиха бомба от чувства в нея. Беше объркана. Беше развълнувана. Щастлива. Изплашена. Нетърпелива. Радостна...
Искаше й се да отрече, че не иска да го целуне, но не можеше. През цялото време си повтаряше, че не го харесва. Че й е противен. Че е женкар и трябва да е предпазлива с него... Но въпреки това знаеше че не е така.
Тя се надигна и остана в седнало положение за известно време. Докосна устните си и се подсмихна лекичко. Когато дръпна ръката си от там, видя че пръстите й бяха в кръв. Изправи се и отдие до огледалото за да види какво й има. Носа й кървеше, верояно от видението. Не й се случваше за първи път,но вече започваше да я плаши до някъде. Избърса червената течност и излезе от стаята си, напълно готова за бала.
Влезе в кристалната зала с бавна крачка, оглеждайки се на всички страни. Всичко отново бе приказно и невероятно романтично, красиво, вълшебно. Но пък защо ли се очудваше от този факт? Всички балове организирани от директорите на „Мерлин” бяха такива.
Момичето отиде до купата с пунша и си наля малко в една чашка. Отпи малка глъдка и направи странна физиономия. Този път, пуншът не беше добър! Нещо му беше в повече. Или пък му липсваше нещо? Няма значение. Важното беше, че предизвикваше странни спазми в лицевите мускули на девойката, което си беше напълно достатъчно.
Тя остави чашката си и се огледа. Видя Браян в другия край на залата. Да. Беше странно как изобщо погледа й успя да стигне до там, защото залата бе пълна с хора и видимостта не бе една от най-добрите. Подсмихна се и тръгна към него. Някак си сега не изпитваше желание да го цапардоса.
- Здравей! – подсмихна му се лекичко тя и се загледа в големите му катранени очи. Внезапно земята се разтресе и Алекс залитна лекичко. Земетресението беше доста силно и плашещо. Погледа на девойката премина в тревожен. Може би огнената топка от видението й имаше нещо общо с земетресението? Не. Изключено. Не биваше да си мисли такива глупости...

Масово РП "Борба за свитъка" - пост 1

Колкото и да не харесвах такива официални празненства и вечери, беше много по-добре отколкото да стоя в сам в стаята си забил поглед в тавана.
Мразех да се обличам в смокинг и прочие, защото така приличах на омразния си баща.За това си облякох нещо неофициално, но все пак стилно.Ударих си един гребен, пръснах малко парфюм и с ръце в джобовете се запътих към Кристалната зала.
По пътя не спирах да си размишлявам - какво по дяволите ще правя аз там, след като не бях такъв тип.Но какво пък, поне щях да видя някой и друг съученик, а току-виж и да съм завързал ново приятелство.
-Да бе!-промърморих си саркастично, докато се канех да отворя голямата врата на залата.
Пред очите ми се разкри доста интересна картина.Както и очаквах всички се бяха натокали с роклички и костюмчета.Подсмихнах се, закрачих напред и се спрях до масата с напитките и тъкмо се пресегнах към една чаша,когато директорът започна речта си.Стиснах ръката си в юмрук и се обърнах към дир. Фостър, за да го изслушам.Той поздрави новодошлите първокурсници, а като се сетя че и аз бях на тяхното място точно преди една година.Имах чувството че съм израснал с три-четири години,а всъщност бях едва втори курс.Също така бяха представени новите преподаватели,а и най-голямата изненада за мен беше, че обичаният от всички учащи - професор Столев ще бъде ръководител на новаците.Честно казано не знаех дали са късметлии или не, но знаех едно - трябва доста да се стегнат след това тържество.
Изведнъж цялата зала се разтресе и чашите задрънчаха, удряйки се една в друга.Това необичайно явление продължи само няколко секунди, след което очите ми зашариха из цялото помещение и изглежда всички бяха добре.Какво пък беше това?
Първолаците ми изглеждаха най-стреснати, но за отрицателно време директорът взе контрол над ситуацията и възвърна спокойствието във всички присъстващи.Аз обаче само изглеждах спокоен, докато отвътре ме разяждаха хиляди предположения за случилото се.Ако не беше фалшивата ми усмивка всички щяха да разберат че съм съсредоточен в нещо друго, различно от това да се забавлявам.

Масово РП "Борба за свитъка" - пост 1
за Алекс Юшкова

Отново това глупаво празненство за началото на годината. Той самия желаеше от все сърце изобщо да няма такива грандиозни неща, но... ето, че се налага да присъства. И все пак, той идваше единствено заради храната и питието, но сега вече идваше и за друго същество, което беше подобно на самия него - красивото момиче от втори курс, на което взе кичур коса, за да направи любовна отвара и което, без никакви задръжки, се появи от нищото в кабинета и започна да целува толкова страстно момчето, че то едва си поемаше въздух.

Хубави времена бяха...
Бяха ли? И сега...
Фелоу държеше една продълговата, стъклена чаша и се оглеждаше наляво - надясно, за да познае лицето, за което беше дошъл, но все още никакво го нямаше. Е, може би ще се позабави, той знаеше, че жените седят с часове пред огледалата, разкрасявайки се...
Мина почти час, откакто Браян седеше на това задушно място и искаше вече да излезе. И го направи... просто излезе на балкона и се загледа в оживения Сан Франциско, който беше осветен отвсякъде, а мостът Голдън Гейт беше толкова красив през нощта, че Браян изпитваше носталгия към своят апартамент, който беше наел в града. Отпи една сравнително нормална глътка от пунша си и се усмихна. Пред себе си виждаше една доста дълго осветена пътека, а около нея - единствено тъмнината и полъха на вятъра, карайки всеки един човек да настръхне.
Фонтанът пред училището бе толкова светъл, изпълнен с хиляди тонове вода, която се разливаше навсякъде. Имаше и тук - таме някои ученици, които са излезли да се поразходят от шумотевицата в кристалната зала. Браян можеше да си признае, че имаше някои положителни черти в Мерлин.

- Здравей! - Браян се ококори, след което се усмихна. Знаеше чий глас е това и го накара да лети от щастие. Сърцето бясно се разбунтува в тялото му, търсейки начин да се покаже, за да изкаже своята голяма любов, но единствено се качи до гърлото му, заставайки там и туптейки много силно. Фелоу се обърна и се усмихна идиотски. За съжаление, не успя да каже едно здрасти, тъй като земята под краката им се разтресе много силно, но за щастие беше за доста малко. Веднага след това всичко се възобнови и купонът продължи.
- Какво беше това? - оглеждайки се наляво - надясно, Браян се сети да попита как е Алекс, но доста късно, тъй като го бяха изпреварили.
- Добре ли си, Браян?
- Да, добре съм, ти как си? - попита той, като се загледа в сините й очи и усмивката отново се възроди на лицето му. Загледа се към фонтана, виждайки малка група от ученици, които също се чудеха какво точно става, при което се прибраха веднага в замъка.
Подчертаните неща са разни описания на природата, които са важни, а удебелената част е частта, която е горе - долу важна да прочетете, тъй като и фонтанът има част във всичко това.

Пост едно и половина - Чао!

След като Столев вече беше представен а и бе опитал от силно прехваленото вино на тържеството, той се извини на колегите си и се запъти към изхода. Важното бе да се покаже на новите си ученици и сега, след като това бе свършено, той се считаше за свободен да си ходи. И си тръгна...

МРП "Борба за свитъка"
Пост №1
~за Коул

В знак на протест (а и също, защото не беше в неин стил) срещу всички кифли, кроасани, гевреци и дори банички тази вечер Дейна Яристид не беше облякла умопомрачително къса рокля, която в бонус с това има свойството да очертава и да прави още по-сексапилни извивките на тялото й. Е, частта със сексапила си я беше запазила предварително и макар сега дрехите й дори да не наподобяваха тези на съученичките й, продължаваше да привлича погледите с леко бунтарския си вид. Определено нямаше да се учуди, ако някой учител й направеше забележка, че не е спазила предварително установения дрескод за вечерта и се е появила така, но беше против природата й да се облече като тези куклички, готови не да кръстосат крака,а по-скоро да направят точно обратното. Звучи цинично, може би, но това беше жестоката истина, скрита зад ангелските личица на членките на Анонимния клуб за ~~нимфоманки~~ ~~алкохолички~~ филантропки. Точно така.

Дейна отиде до масата с напитките и докато си сипваше пунш, се огледа в една от металните табли, подпряна на стената срещу нея. Изглеждаше направо страхотно в блузката на сиви и бели райета и черния блейзер с бели птички отгоре. Късите кожени панталонки правеха краката й по-дълги. За това помагаха допълнително и високите боти, които, естествено, не се отразяваха в учудващо голямата табла. Подобно на очната линия, караща очите й да изглеждат по-големи, черно мънистено герданче подчертаваше шията й, покрай която тъмната коса на девойката се спускаше свободно, както винаги. Червена чантичка с капси пък допълваше идеално тоалета й.

Дали той ще се появи да ме види?

- Млъквай, глупачке! – измънка на себе си Дейна и за миг секна разговора между две първокурснички, стоящи до нея.
Как й се искаше да изкрещи точно сега…
Но тя само извърна бавно глава към момичетата и ги погледна с неприязън.
- Изглежда музиката на Фостър не ми действа успокояващо, затова по-добре се разкарайте от тук. – промълви Яристид и им намигна, при което двете й нови приятелки се изнизаха тихо, без да кажат нищо.
По-добре така.
Определено не й се искаше да истерясва точно сега. А и все още не й беше кипнало достатъчно.
Все още…

Когато най-накрая отмести прогарящия си поглед от момичетата, отпи от пунша си и…
Пфф!
- Какво, по…?
Ама, разбира се. Кой нормален учител би се сетил да сложи алкохол в напитките на учениците, за да уталожи страстите им за малко дори. А беше сигурна, че професорските чаши преливат с изискано вино, както и тук-там малко уиски.
Поради същата причина тъмнокоската моментално бръкна в червената си чантичка и извади от там малка метална манерка. Разви капачката сръчно и изсипа цялото съдържание в чашата си с пунш. До последната капка. Това щеше да помогне. О, щеше.
Обърна се, за да тръгне към… някоя от масите, може би, когато нечие нахално тяло се блъсна в нейното и питието й се разсипа по пода.
Алкохолът й!
Само дето сърцето й не спря.
- Гледай къде ходиш, загубеняк! – не издържа най-накрая и изкрещя, но, слава Богу, недостатъчно силно и не привлече особено голямо внимание към себе си.

Масово РП "Борба за свитъка" - пост 1
За Дейна Яристид

Можем спокойно да кажем, че цялата тази работа с празненства и официални обличания никак не допадаше на Коул, но той беше свикнал. Все пак в градчето, от което идваше, често се организираха всевъзможни глупави тържества, на които той беше задължен да ходи. Иначе си просеше едно голямо конско от баща си, а това определено не беше хубава картинка. Хубавото беше, че днес баща му не беше тук и младият Клеър можеше да се облече както си искаше, а това означаваше, че нямаше да е нищо необичайно. Дънките и тениската бяха отличен избор за него.
Ужасно му се искаше да се появи с гръм и трясък в залата и да вдигне всичко на главата си. За миг беше готов да го направи, но бързо размисли, защото не му се искаше да го изгонят или да му лепнат някое наказание. Затова вместо да се позабавлява, той послушно се насочи към масите, за да си вземе нещо за пиене или да намери нещо, с което да разчупи скучното ежедневние. Тъкво беше стигнал до пуншовете, когато някой съвсем нахално се блъсна в него и го замери с течността в чашата си. Добре де, може би не е било нарочно, но Коул има съвсем различен поглед на нещата, така че той смяташе това за умишлено нападение, което изискваше доживотен затвор. Определено нещо му хлопаше.
Защо всички момичета в това училище умираха да му крещят? Не можеше да излезе на глава с тях и сигурно щеше да се откаже, ако не му беше толкова забавно да се дразни с тях, а тази определено беше доста добра мишена.
Три. Две. Едно.
- Ти луда ли си!? Опръска ми цялата тениска! Виж на какво заприличах - о, определено сега вече изглеждаше луд, защото момичето срещу него не можеше да забележи нищо по тениската му. Е, той импровизираше.
- Погледни! - Коул отново изкрещя, забивайки пръст в гърдите си и сочейки някакво несъществуващо петно - Съсипа я!

МРП "Борба за свитъка"
Пост №2
~за Коул

Необичайната му реакция определено я шокира. Предположи, че ще се притисни, ще се извини и дори ще й сипе нов пунш, макар и всичко това нямаше да върне алкохола в чашата й, но поне щеше да изпита някакво малко и напълно невзрачно удоволствие от потящия се пред нея ученик.
Но не.
Можеше да е всеки, но определено не беше от нормалните, които най-малкото, което биха сторили в подобна ситуация, е да се изнижат незабелязано, докато потърпевшата (в случая Дейна) си скубе косите над скъпоценното си питие.
Какъв, в името на Някой-който-я-слуша-в-този-момент, беше този тип?
Пълна откачалка.
Та той крещеше повече от нея и се вайкаше за неизцапаната си тениска като баба, която е изпуснала делничния си сериал в неделя.

Сякаш токчетата й сами отстъпиха назад, за да й дадат по-добра видимост към момчето отсреща. Да, беше колкото нея или най-много трети курс, но по-малко вероятно. Общо взето това нищо не означаваше, но…
Определено продължаваше да бъде шантав.
- Ти шегуваш ли се с мен? – изписка ядосано Дейна и скръсти ръце, а след това надигна вежда в очакване да му дойде акъла в главата.
Да, ама не.
Вместо да се омете от тук по най-бързия начин, той я погледна учудено, сякаш беше нарекла някое куче котка.
- Според теб шегувам ли се?
Ставаше още по-шантаво…
Дали не се беше напила вече и не помнеше нищо, а сега това беше просто плод на нетрезвото й въображение. Възможно, но това не я правеше по-малко ядосана. Трябваше питието да я успокои, ала сега се намираше на пода и това й действаше доста… хм, изнервящо?
О, да.

Беше готова да му каже да върви по дяволите и да се разкара от това глупаво празненство, но точно тогава, сякаш бутона за Инат щракна и тя отново го погледна.
Не, никакъв шанс да му се размине толкова лесно.
- Ти май не си съвсем наред, а? – попита изумено Дейна и завъртя показалец до главата си, демонстрирайки откачеността му.
- Ти съсипа тениската ми!
- О, имаш късмет, че не заля мен. Тогава не знам какво щеше да ти се случи.
- Ти съсипа тениската ми, чу ли? – повтори той и се тупна леко по гърдите на мястото, на което би трябвало да има петно от разлетия пунш. Най-странното беше, че там нямаше нищо, но това изглежда не значеше, че момчето не трябва да откача.
- Да, тупай се по гърдите. Сега остава да започнеш да виеш като Тарзан…